Прочетен: 785 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.11.2023 12:30
- кармически;
- от нашите собствени прояви на външен (социален) и вътрешен (чувства, мисли, волеви подтици, душевно-духовен живот) план;
- в необходимостта да бъдем подлагани на изпити в реалност, при която злото е "развързано", което е заложено в еволюцията ни. Залогът е голям, битката е за духа и душата, дилемата е в морални измерения.
Времената на изпитания изискват от нас задълбочен самоанализ и тълкуване на неприятни, тежки, мъчителни, разтърсващи истини. Такъв е в пътя на осъзнатото ученичество, който изключва бягството в удобни и комфортни за собственото его псевдо-реалности.
Лев Толстой - вегетарианец, миротворец, застъпник на философията за ненасилствена съпротива - несъучастие е казал:
"Как може да се надяваме, че на света ще възцари мир и процъфтяване, ако нашите тела представляват живи гробове, в които са погребани убити животни?"
Жалко, но факт. Насилието над животните има кармични последици:
"Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в Природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека. След безразборното изтичане на тяхната кръв - от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят.
За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войните го правят това.
Както е потребна водата, за да се изперат дрехите, за да се полеят цветята, така по някой път, ако вършим малки престъпления, има нужда от кръв за чистене. Понеже престъпленията са големи, милиони хора трябва да измрат, за да се очисти напоената земя от престъпленията, за да можем да живеем ние.
Ще дадете доста кръв, докато се очистите."
Учителя Беинса Дуно, Природа
Кармата на материализма вещае беди:
"Нека за миг да приемем, скъпи мои приятели, че през последните 20 или 30 години на 19 век възниква една епоха, през която човечеството се стремеше предимно към овладяването на материалния свят. Нека да приемем още, че в края на този 19 век хората се устремиха и към духовното знание, към духовния свят. Какво би се получило тогава? Какво би се получило, ако хората биха искали да познаят духовния свят и изхождайки от него, да променят физическия свят, вместо инстинктивно да се пристрастят към онова знание, което достигна своя триумф в производството на инструменти за убиване; какво би се получило, ако човечеството можеше да приложи духовно знание и духовни импулси в социалния си живот? Несъмнено хората биха станали по-будни и нямаше да проспят последните десетилетия на 19 век. Хората биха стана ли по-будни и ако съзнанието им би било по-силно, през първите десетилетия на 20 век нямаше да се стигне до разрушенията, на които сме свидетели. Да, духовното съзнание трябва да става все по-силно от сетивно-материалното съзнание. Ако през последните десетилетия на 19 век съзнанието беше достатъчно силно, разрушителните сили през първите десетилетия на 20 век нямаше да бъдат така неудържими в своята стихия. (...)
Веднага след като започна днешната световна катастрофа, определени личности получиха от мен ясни указания за следното. Ако един ден хората поискат да говорят за причините на тази катастрофа, те трябва да черпят не от официалните дипломатически архиви и документи; те трябва да обяснят всички събития чрез достъпа, който ариманическите Същества получиха в човешките души."
Рудолф Щайнер, събр. съч. 177-1Същият автор е категоричен, че неизпълнението на троичния социален организъм в замяна на господстващите пагубни форми на държавно устройство има своя отпечатък върху историческите събития:
"Само помислете за нещо, което е свързано със социалните проблеми, които ние отскоро изучаваме. Беше наша задача да покажем необходимостта от отделяне на духовния живот и също политическия живот от икономическия. Нашата най-голяма загриженост е да създадем условия по света, или най-малкото – защото не можем да направим повече за момента – да убедим хората в необходимостта от условията, които ще осигурят основата за свободен духовен живот, вече независим от другите сфери на социалния живот, или, колкото и дълбоко да е вплетен днес, от икономическия живот, от една страна, и политическия – от друга. Цивилизованото човечество трябва или да основе независимостта на духовния живот, или да се изправи пред разрухата – с неизбежен резултат на азиатско влияние в бъдеще."
Рудолф Щайнер, Влиянията на Луцифер и Ариман, лекция 2.
"Германската държава възникна без ясно поставена и оправдана цел, която да произтича от духовната същност на немския народ. В хода на военната катастрофа това пролича по един трагичен начин. Но още далеч преди военната катастрофа, негерманският свят не успя да вникне в някои от намеренията на Германия, които биха пробудили смътното усещане: ръководителите от тази държава всъщност изпълняват една световноисторическа мисия, която не трябва да бъде пренебрегвана. Неразпознаването на една такава мисия от страна на негерманския свят, по необходимост породи у него подозрения, които са и по-дълбоката причина за германския провал. (...)
"Сега, след огромните изпитания, народът би трябвало да е готов за своето ново прозрение. Немската воля за изграждането на нов социален организъм би трябвало да се устреми напред. Пред външния свят би трябвало да се изправи не тази Германия, която вече не съществува, а трите отделни системи: духовната, политическата, икономическата и тъкмо с техните представителни институции би трябвало да преговарят онези, които повалиха Германия, която поради неправилното взаимодействие на тези три системи, се бе превърнала в абсурдно социално образувание.
Естествена е съпротивата, с която всички „практици" се отнасят към сложността на разгледаните тук идеи. За тях е неприятна дори самата мисъл за троичния социален организъм, защото те се ръководят не според действителните изисквания на живота, а искат да градят всичко според удобните навици на своето мислене. Те обаче трябва да са наясно: или ще приспособят своето мислене към изискванията на реалния свят, или ще се окаже, че не са извлекли никакви поуки от нещастията и са, следователно, готови да ги предизвикат отново в непредвидими размери."
Рудолф Щайнер,
Обръщение към немския народ и към останалия свят,
Същност на социалния въпрос
За финал, извадки от лекция 8, събр. съч. 177, Рудолф Щайнер, повод за размисъл и търсене на добри решения:
"Да разбираме реалния свят! Тази мисъл се промъква като червена нишка през всички лекции, които изнасям пред Вас след моето завръщане. Обаче за да поеме неудобствата върху себе си, за това е необходимо много, много сила: Сила на мисленето, сила на усещането,сила на волята иначе светът не може да бъде разбран; затова и човек трябва да има куража да скъса е много неща, които тегнат върху него от миналите епохи. (...)
Какъв е най-сериозният извод? Този, че трябва да изхвърлим зад борда всичко и да си кажем: Ние не разсъждаваме по един правилен и съответствуващ на действителността начин, ние разработихме една отвлечена и абстрактна система на мислене, която изопачи реалния свят; а сега не ни остава нищо друго, освен да разрушим предпоставките, залегнали в основите на това мнимо познание,което иска да унищожи реалния свят.
Днес тези думи могат да се отправят към хората открито и смело. А дали те ще бъдат приети както трябва, е вече друг въпрос. (...)
Да скъсаме с онова,което ни вкарва в противоречие! Защото противоречието е тук, то е реално тук, понеже самият живот през последните години се превърна в едно реализирано противоречие; едно противоречие в действие. Трябва да си изработим други възгледи за всичко, което става около нас. Решителна преоценка на възгледите - това изисква епохата от днешното човечество. Естествено, за нашата епоха е трудно да смени своя стереотип на мислене, а още по-трудно: Да доведе новото си мислене до неизбежните му радикални и смели оценки. Защото на днешното човечество липсва достатъчно свободомислие, за да доведе своите мисли докрай.“
*удебеляването и подчертаването на думи от въпросните цитати е от мен.
Статия с подобна тема, в която се загатва и за световноисторическата мисия на немския народ, спомената в горните цитати: Битката за духа и душата във всички сфери в контекста на ситуацията в Германия
Автор: Юлия Радойкова
АРМАГЕДОН И ПОСЛЕДНИТЕ СЕДЕМ ЯЗВИ - КАКВ...
НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ
