Едно определено събитие от преди една година бе поводът за появата на явлението: масово мантрично повтаряне на "Аз съм Шарли". Какъв ефект в душевно-духовно измерение произведе това, какъв е бил замисълът, била ли е тази обществена реакция дирижирана - оставям като отворени въпроси за размисъл. Очевидно е, че това явление (колективното изричане на мантра) произведе силен ефект, щом след това събитие, хората продължиха с голяма настойчивост да употребяват формулировката "Аз съм..." именувайки трето лице/обект/организация в контекста на най-различни житейски случки. Съзнателно ли го правят? Ако да, то наясно ли са, че публично се идентифицират с друго лице/обект/организация, подменяйки своето лично Аз със чуждо такова, при това, с многократно затвътрждение (повторение). Ако го правят несъзнателно, тогава навлизаме в опасностите, които крие приемът и поднасянето на информация на подсъзнателно ниво, където тя работи подсъзнателно.

 



Преди да употребим с лекота "Някой друг е моето Аз", предлагам да си припомним какво казва духовната наука за понятието Аз. Помествам следния цитат по-долу, усещайки колосалната необходимост хората да възвърнат святото, чисто, дълбоко, проникновено разбиране и отношение към думите и изразите, с които боравят.

"Човешката природа има и четвърти елемент*, който е специфичен само за човека. Той е носител на човешкият Аз. Думичката „Аз" - както е например в немския език - е име, което се различава от всички други имена. Който правилно се замисли за природата на това име, си отваря същевременно и достъп за опознаване на човешката същност. Всяко друго име може да се употреби за съответния предмет от всички хора. Всяка маса може да бъде наречена „маса", всеки стол - „стол". При името „Аз" това е невъзможно. То не може да бъде употребено от никого за означаване на някого другиго. Всеки може да назове само себе си „Аз". Никога „Аз" не може да звучи в ухото ми за означение на мен.

Наричайки себе си Аз, човек се самоназовава.

Същество, което може да каже за себе си „Аз" е един микрокосмос.

Онези религии, които се опират на Духовната Наука, винаги са признавали това. С „Аз" „Бог", който на по-низшите същества се открива само външно, чрез проявления в обкръжението, започва да говори в душата. Носителят на тук описаната способност е „Азовото тяло", четвъртата съставна част на човешкото същество.

Това Азово тяло е носител на по-висшата човешка душа. Чрез него човек се превръща във венец на мирозданието. „Азът" на съвременния човек обаче в никакъв случай не е една проста същност. Неговата природа може да се опознае, ако се сравняват хората в различните степени от тяхното развитие. Ако се сравнят напр. необразованият дивак, европейският средностатистически гражданин с един идеалист се вижда, че всички имат способността да се назоват с „Аз". Азово тяло имат и тримата. Необразованият дивак следва обаче своите страсти и желания почти като животно. Високоразвитият, напротив, се подчинява на някои, а други сам обуздава. Идеалистът доразвива от първоначалните нагони и страсти много по-висши качества. Всичко това произтича от факта, че „Азът" действува върху другите елементи на човешката природа. Дори в това се състои и задачата му - да облагородява и пречиства другите съставни части на човека.Така при този, който е преодолял състоянието, правещо го зависим от външния свят, по-низшите елементи повече или по-малко са се променили под влияние на Азът. Издигайки се над животните, човешкият „Аз" просветва, но по отношение на по-низшите си съставни части, човек е все още близко до животните. Неговото етерно тяло е само носител на жизнените сили, на растежа и размножаването. Неговото астрално тяло изразява само такива копнежи, желания и страсти, които биват провокирани от външната природа. Чрез произлизащия оттук стремеж на човека към по-висше развитие в неговите бъдещи превъплъщения, неговият Аз формира трите по-низши тела. Така астралното тяло се превръща в носител на пречистени желания и нежелания, съвършени стремежи и копнежи. Етерното или жизнено тяло също се променя. То става носител на навици, на трайните склонности, темперамента и паметта. Човек, чиито Аз все още не въздействувал върху жизненото му тяло, няма спомени за своите преживявания. Той изживява всичко така, както природата му налага. Цялото културно развитие на човека се изразява в подобна работа на Азът върху подчинените три тела. Тази дейност прониква до физическото тяло. Под влияние на Азът се променят физиономията, променят се жестовете и движенията, целият облик на физическото тяло.Различията могат да се наблюдават във влиянието на различните културни и образователни средства върху отделните съставни части на човешкото същество. Обичайните културни фактори действуват върху астралното тяло; те му внушават друг вид желания, нежелания, импулси и т.н. от първоначално притежаваните от него. Задълбочаването в произведенията на изкуството действува върху етерното тяло. Като възприема чрез изкуството идеята за нещо по-висше и благородно от това, което му предлага сетивното обкръжение, човек преобразува жизненото си тяло. Могъщо средство за пречистване и облагородяване на етерното тяло е религията. Затова религиозните импулси имат велика мисия в развитието на човечеството. Това, което наричаме съвест, не е нищо друго освен резултат от работата на Азът върху жизненото тяло чрез цяла поредица от въплъщения. Ако човек прозре, че не бива да върши това или онова и това прозрение му направи толкова силно впечатление, че проникне до етерното му тяло, се ражда съвестта. Тази дейност на „Азът" върху подчинените три тела е или такава, която е присъща за целия човешки род, или пък може да бъде индивидуално постижение на отделния индивид. Върху първата трансформация, така да се каже, работи целият човешки род; втората трябва да почива върху собствената дейност на Азът. Ако Азът стане толкова силен, че преобразува чрез собствена сила астралното тяло, то това се нарича Духът - Себе /или съответният източен израз: Манас/. Това преобразуване почива в значителна степен върху учението, върху обогатяването на душата с по-висши идеи и схващания."

Рудолф Щайнер, събр. съч. 34
(подчертаното и удебеленото е от мен)

От същия автор, събр. съч. 9, Теософия. Тялото, душата и Духът

"В думата "Аз" човекът съчетава всичко, което изпитва като телесно и душевно същество. Тялото и душата са носителите на "Азът", който действува в тях. Както физическото тяло има своя център в мозъка, така и душата има центъра си в "Азът".

 

Човекът получава своите усещания отвън, чувствата ни се раждат под въздействието на външния свят; волята се отнася към външния свят, понеже тя се осъществява в делата. "Азът" като истинска стойност на човека, остава изцяло невидим. Жан Пол казва с голяма точност: "това събитие се случи в най-съкровената светия светих на моето същество", понеже в своя "АЗ" човек е напълно сам. "Азът" е самия човек. Това му дава право да разглежда "Азът" като своя действителна същност. Ето защо той може да нарече тялото и душата "обвивки", в които живее; той може да ги означи като телесните условия, необходими за неговата дейност. В хода на своето развитие той все повече и повече се научава да използува тези инструменти в служба на своя "Аз". Думата "Аз", както напр. се употребява в немския език, се различава от всички други думи в езика.
 

Който размишлява по подобаващ начин върху природата на тази дума, открива в същото време и достъп до едно много по-дълбоко познание на човешкото същество. Всяка друга дума може да се употреби от всеки по един и същи начин за съответния предмет. Всеки може да назове масата "маса" и столът "стол". Но това не се отнася за думата "Аз". Тя не може да се употреби за означаване на нищо друго, освен за това, всеки да назове с нея самия себе си. Никога думата "Аз" не може да проникне и прозвучи от вън в ухото ми, за да обозначи мен самия. Само отвътре, само чрез самата себе си, душата може да се нарече "Аз". Когато човекът каже за себе си "Аз", нещо в него започва да говори - нещо, което не е свързано с никой от световете, всред които са произлезли обвивките, за които говорихме досега.

 

Азът става все повече и повече господар на тялото и душата. Това развитие се проявява в човешката аура. Колкото повече Азът е господар на тялото и душата, толкова повече тя се обогатява, разчленява и оцветява. Въздействието на Азът върху аурата може да се съзерцава от ясновидеца. "Азът" също е невидим за него: той е действително скрит в "най-съкровената светая светих" на човека. Както преживяванията на тялото и на душата се свързват в "Аза", така и мислите за истината и доброто се вливат в него. От една страна на "Азът" се откриват сетивните явления, а от друга страна му се открива Духа. Тялото и душата се отдават на "Азът", за да му служат; "Азът", обаче, се отдава на духа за да бъде изпълнен от него.

 

"Азът" живее в тялото и душата, но Духът живее в "Азът". Онази част на Духа, която живее в Азът, е вечна. Защото Азът получава същност и смисъл от това, с което е свързан. Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло - на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа - на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа. Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира; духът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта.

 

Азът живее в душата. Макар, че най-висшето проявление на "Азът" е Съзнаващата Душа, той изпълва и озарява цялата душа и с това въздействува върху тялото. Духът оживява Азът. Духът свети в Азът и живее в него като в своя "обвивка", както и Азът живее в тялото и душата като в свои "обвивки". Духът оформя Азът отвътре навън, минералния свят - отвън навътре. Духът, който изгражда и оживява един "Аз" ще нарека Духовно себе или Духът-Себе, защото той проявява човека като "Аз" или "себе". Разликата между "Духът-Себе" и Съзнаващата Душа може да се изясни по следния начин: Съзнаващата душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия чиста истина, съществуваща чрез самата себе си; Духът-Себе носи в себе си тази истина, но възприета и обхваната от Аза; с това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност. Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността."

(подчертаното и удебеленото е от мен)

В заключение, искам да насоча вниманието ви за това как постоянно сме бомбандирани от празни и пагубни лозунги, клишета, модели на мислене и поведение. Процеси, при които липсва разбиране за Аза; съзнателно или несъзнателно Азът се подменя с други определения и характеристики - крият опасност. По този начин eлементът, който прави човека "венецът на мирозданието" бива захвърлен на произвола. Също така, не подценявам силата и значението на самото употребено слово за това.

Истинските решения на общочовешките проблеми ще се породят от Азово укрепнали, силни индивиди, тези, които са развили висшия си Аз правилно, развили са добродетелите; осъзнали са личния си, индивидуален принос към човечеството. За тези неща се изисква благоговейно отношение към Аза, към Божествените му характеристики, към индивидуалността, към стремежа на единение на личния Аз с Христос по пътя на реализирането на свещените думи "Не аз, а Христос в мен".

  "Търси във същността си  и ще откриеш ти света.  Търси в световния развой  и себе си ти ще откриеш.  Движението на махалото   съзри между света и Аза:  така пред тебе се откриват  човешката световна същност, световната човешка същност." 

Рудолф Щайнер, Стихове и медитации  

* другите три елемента са физическо, етерно и астрално тяло.

В глава 4 "Тялото, Душата и Духът" на "Теософия" (Събр. Съч. No9) Р. Щайнер подробно описва цялостния човек като съставен от:
1. Физическо тяло.
2. Етерно тяло, или Жизнено тяло.
3. Астрално, или Сетивно тяло.
4. Сетивна Душа.
5. Разсъдъчна Душа.
6. Съзнателна Душа.
7. Дух-Себе (преобразеното от Аза астрално тяло).
8. Дух-Живот (преобразеното от Аза етерно тяло).
9. Човек-Дух (преобразеното от Аза физическо тяло).

 Автор: Юлия Радойкова


Темата за насажданите в обществото пагубни мисъл-форми-послания е разгледана в тази предходна статия: Филм, предсказващ кървавите събития в Париж (коментар)

Ще оставя настрани етера (локмаруху-то, ако си спомняте Мамино детенце) и астралното и ще се пренеса в един епизод от един от филмите "Спартак".
След разгрома на робите са заловени много пленници. Те ще бъдат разпънати, но победителят иска да отличи Спартак с особени мъки. Пита "Кой е Спартак?" Излиза един роб и казва "Аз съм Спартак", излиза втори- "Аз съм Спартак", излиза трети- "Аз съм Спартак"... и те наистина са Спартак, повярвайте ми. Напред излизат всички с думите "Аз съм Спартак"

Има ли нужда от обяснение? Разбирате ли защо можем да защитим свободата на изразяване дори само с идентификацията си като един? Защото сме много.

Пък по въпроса за сумиране на вибрациите на Аз-овете и интерференцията им нека пишат други.