/ из „Развитието на детето”, Хуземан Волф - антропософски автор, нередактиран превод /

Който наблюдава растежа на едно дете с непредубеден поглед, ще дойде до познанието, че явленията, които се наблюдават, са израз на едно двустранно силово съотношение. Едната група от сили, чийто резултат е тялото на новороденото дете в неговата субстанция, здравословно състояние и сила, е резултат на наследствеността, т.е. на присъстващите в телесността на предците налични сили. В тях виждаме, как миналото се проявява в настоящето.

Една друга система от сили, която се противопоставя на горепосочената, се обособява пред внимателното наблюдение, когато се вземат предвид промeните, които се извършват с детето в течение на времето - така да се каже, когато се сравни случилото се след една, след две години и т.н. Тогава се вижда, че с него са се случили огромни промени. Безпомощното, безцелно махащо с ръчички и крачка кърмаче, в течение на една-две години е станало добре оформено, изправено, ходещо целенасочено, виждащо същество, което вече влиза във взаимоотношения с външния свят. След известно време детето започва да говори и да се разкрива като мислещо, чувствуващо и искащо същество, което успява да изрази цялата своя телесна и душевно-духовна същност в самоопределението „Аз“ - един акт на невероятно висока философска абстракция и същевременно конкретно духовно-телесно изживяване. В тази възраст обаче, детето още не може да проникне в своята „Азова природа“.

Непредубеденият наблюдател ще познае тази промяна като резултат нa проявяващите се в течение на времето духовно-душевни сили, които в края на краищата се разкриват като „Аз“ и които застават с различна динамика срещу силите, наследени с телесността чрез родителите. Различното се състои в лежащата в тези индивидуални сили тенденция, да се преобрази плътта, която се владее от наследените вещества и сили и постепенно да се оформи, като оръдие и израз на „Аза“ - на индивидуалността. Много години - в действителност не целият живот е необходим, се осъществява целта на това преобразяване чрез несъзнателни (по време на детството) и съзнателни усилия, а също така и чрез някои болести!

Който не иска да вижда случайности в заболяванията, които срещат човека (защото всъщност тук е налице едно искане), той много повече ще познае в тях процеси, чрез които индивидуалността все повече и по вече се изтръгва от въздействията на наследствените сили.

Това всъщност е новото в една духовно-научно ориентирана медицина, която опознава не само индивидуалността като духовно-душевна действителност, но и се учи да прозре болестите в целесъобразна взаимовръзка с процеса на индивидуализирането на детето. Това е особено важно по отношение на детските болести.

По отношение на новороденото, всичко това лежи още в бъдещето и в течение на времето ще се манифестира в телесността. Би могло да се каже, че в организма на новороденото действа не само миналото, а върху него въздейства също и бъдещето, което постепенно се превръща в настояще. И то не бъдещето общо взето, а съвсем индивидуалното бъдеще, което всеки човек носи със себе си в своето свръхсетивно същество. Човекът е обословен от своето собствено минало (предишни земни съществувания).

------------------------------

Растежът не се състои само в уголемяване, а същевременно в едно бавно напредващо минерализиране и формообразуване. Това не засяга всички органи в еднаква степен, а през определено време отделни органи повече, други по-малко, се развиват по-активно. Дори самото наблюдение на външната фигура ни дава съществена представа относно процесите на изграждането. В потока на времето то протича ритмично, на „жизнени епохи”.

Ембрионалният организъм се развива от кръглата форма на яйцеклетката. Може да се каже, че до смяната на зъбите се виждат въздействията на кръглата форма, които отслабват в течение на времето. Втората характеристика на ембриона е относително преобладаване на големината на главата. Във втория ембрионален месец главата достига половината от размера на дължината на тялото, а крайниците изглеждат като второстепенни придатъци на тялото. Протичащата промяна на пропорциите до момента на раждането е най-засилена през ембрионалния период. Главата на новороденото заема една четвърт от цялата дължина и все още запазва кръглата си форма.

В по-късна възраст тя заема само една осма от дължината на човешката фигура. Самата глава изменя кръглата си форма чрез удължаване на лицевата част на черепа. Точно в началото на живота, главата е огромна и важна. Но не само големината играе особена роля. Нейните пропорции са характерно различни в сравнение с тези при възрастните хора. Определено отчетливо доминира мозъчната част на черепа с добре оформената задна част и отпред – делът, където са разположени очите. Челото е високо и голямо, най-често леко изпъкнало напред (чело на мадона). В сравнение с него средната и долната част на лицето са изостанали в развитието. Те са още малки, меки и слабо оформени. Носът е само загатнат, а нежната челюст, особено долната, е все още недооформена. Едва ритмичното бозаене от майчината гърда извежда долната челюст все по-напред и предизвиква нахлуване на нови формообразуващи сили в цялата черепна област. Точката на равновесието на детската главичка се намира отзад и затова при силна умора тя пада назад, а не напред както при възрастните.

Корпусът на тялото също е закръглен, цилиндричен и същата формообразуваща тенденция се вижда и при крайниците. Цялата фигура на малкото дете създава впечатление на сферичност, затвореност в себе си, цялост. Също и крайниците се подчиняват напълно на закръглеността. Така например, стойката на ембриона не е обусловена само от пространството в матката, а крайниците сами се държат в свито положение. То се запазва и след раждането и в продължение на повече месеци се предпочита. Особено забележително е, че тялото все още не е видимо разграничено на гръдна и коремна област.

При фигурата на малкото дете доминира единното, затвореността.

Така също и начинът на движение при новороденото се ръководи от областта на главата. Движенията са като че ли направлявани отгоре. Те протичат в спирали, кръгове и полукръгове. Може да се получи клатушкане насам-натам от прекалената тежест на главата. Малкото дете е още „кръгово-движещо се“, кръгът се проявява в неизброими случаи при детските игри. В началото, при първите опити да ходи предпазливо по земята, то също е „ходещо на пръсти“. Не само ходенето и тичането са водени от главата, но и всички импулси за движение, които се наблюдават при кърмачето, протичат в посока от мозъка към опашката (in cephalo-kaudaler Richtung).

Първите усъвършенствани движения и начин на поведение са движенията на главата и на очите, следвани от фиксиране на погледа. Следващата степен е координиране на очите и ръцете. Най-после краката са така заякнали, че са възможни изправената стойка и свободното стоене и вървене. От главата до краката постепенно се инкарнира (въплътява) двигателният организъм. Колко силно малкото дете ръководи всичко от главата, това ще рече от центъра на организма, показва проксимодисталното (т.е. от центъра към периферията) протичане на движението в един крайник - например при опит да се достигне даден предмет се задвижват първо рамената, лактите и чак тогава дланите и пръстите.

Свързано с доминиране на главовия полюс е и значението на сетивните органи, взето в широк смисъл. Също както окото на детето безразборно поема в себе си всичко, с доверие, че светът е добър, така и целият негов организъм е един сетивен орган. Детето възприема околния свят и го изживява като свой собствен организъм. Ако околният свят е здравословен и добър и в него се мислят истинни и хубави мисли, то в детето се втичат оздравителни сили, то закрепва и достига правилното си оформяне. Проникнат ли е светът около него от болестни импулси, от грозота, фалшиви мисли, то по-нататъшното развитие на детето е тежко натоварено с различни пречки или дори в някои случаи е задържано (децата в домове/институции).

За родители и възпитатели е от фундаментална важност да получат едно непосредствено усещане и сигурно познание за това, че всяко впечатление от външния свят навлиза в телесната конструкция и има укрепващо или увреждащо, оздравяващо или разболяващо влияние.

Тази единна в себе си хармонична конституция се запазва до смяната на зъбите. Около първата половина на шестата година настъпва постепенна промяна, която позволява от формата на малкото дете да произлезе формата на „училищното дете“. Това означава нещо ново в цялата психо-физиология. Едно пълно разбиране на тези процеси може да се получи само ако се вземе под внимание, какво се разиграва в свръхсетивната същност на човека.

През време на растежа в етерното тяло на детето се извършват значителни изменения. Докато етерното тяло още от раждането е в тясна връзка със заобикалящия го етерен свят, то след това то постепенно се обособява и става самостоятелно. Това обособяване и отделяне от етерния свят се извършва в различни степени и най-напред започва от главата. Още от момента на раждането етерните сили започват така да организират мозъка, който до този момент е оформен от наследствените сили, че той да стане подходящ инструмент на постепенно въплъщаващата се индивидуалност.

Тази пластична дейност е почти завършена около третата година. Това е времето, през което етерната част на главата започва да става самостоятелна. Пълното отделяне на творческите етерни сили от главата се извършва по-късно (ознаменува се със смяната на млечните зъби). От този момент тези етерни творчески сили в известна степен се издигат в областта на душевното и сега са на разположение като сили на интелигентността и паметта. Разбира се, детето и преди това показва способност да задържа впечатления в себе си и да събира опитности. Това обаче се извършва така, че всички изживявания веднага стават творчески сили. Изживяванията се отпечатват формиращо в организма. Чрез това обаче почти безследно се забравят. Едва през третата година (при отделните деца с известна разлика) изживяванията все повече и повече се запазват от действието на процеса на забравяне и някои от тях трайно остават в спомените. С това за първи път се дава възможността за „Азовото изживяване“, защото чак когато детето има самостоятелни вътрешни изживявания, които то може да познае като собствени, макар и отминали във времето, то може да се изживее като същество извън времето.