В България има много пустеещи местности - незалесени поляни, баири и хълмове... Да засадим тези свободни места с овощни дръвчета! Добре е засаждането да бъде на неоградени безстопанствени места - за благото на всички, така че всеки който пожелае, да може да си откъсне вкусен плод или ядка.


"В дърветата има много голяма честност. Едно дърво плаща за работата, която още не са направили за него. Вкусният плод, който изяждаме, то е заплатата. След като изядете плодовете, посейте семената. Ябълката плаща за работата, преди да си я свършил. Ние всички, които ядем ябълки, ни е платено. Ние изядем ябълката и хвърлим семето.
Като вземете костилката на един плод, вие можете да я счупите и да изядете съдържанието й, но можете и да я посадите в земята, дето има всички условия да израсте, да цъфне и нов плод да даде.
Ако посадите костилките на черешите, вие ще имате възможност да услужвате и на други хора, да се запознаете с тях и да създадете красиви връзки и отношения помежду си. Има една любов в света, при която човек се занимава само със себе си. Но има и друга любов, при която човек се занимава и със своите ближни, като им помага и създава красиви връзки с тях. Чрез тази Любов човек дохожда до познаване на себе си, на своя ближен и на Бога.
Ти изяждаш плода, как ще се оправдаеш? Съвременните хора не изпълняваме дълга си. Ядеш плода; писано е в Божествения закон: Който изяде една череша, да посади костилката.

Един човек, който 10 години е ходил в една гостилница да се храни и не е научил едно ядене как да сготви, тогава той не разбира какво нещо е яденето. Или да преведа: ако вие 10 години сте се хранили с плодове и не сте посяли нито едно дърво, тогава вие не сте от добрите последователи на вегетарианството, на плодоядството. Като посеете едно дърво, вие вече сте сготвили. Ще се научите как да готвите ябълки, круши, сливи.

Тия ябълки, круши, сливи, като деца са. Като взема една слива, какво ще направя? Трябва да направя някаква услуга. След като изям сливата, трябва да посадя костилката някъде.

Отиваш на разходка, посей едно семенце, дето може да расте. Толкова семена оставихме на произвола! В бъдеще ще посадим всички непосадени семена..."

Из Словото на Учителя Беинса Дуно (удебеляването на текста е от мен).





Запознайте се с идеята за залесяването на свободните пространства с плодни дръвчета, за многобройните блага от тази инициатива за нас и за майката Земя на сайта "Райска градина". Сайтът е прекрасен, има налична информация от теоретичен и практичен характер, като безспорно авторите са вложили огромно сърце и душа в това толкова благородно начинание! Благословено да бъде, да жъне голям успех! В мое лице имат съмишленик! Споделям този призив:

Нека заедно превърнем България в Райска градина!

и от себе си ще добавя:
  Нека да има растителна (слънчева) храна - дар от Бога за всички и тя да бъде свободно консумирана, с дълбока Любов към Всемира, с чувство на благодарност, с чувство на личен принос в това общо благо, с чувство на радост и благословение!


Автор: Юлия Радойкова  

Последните години от съществуването на ТКЗС имаше много овощни градини, нямаха обиране, текезесарите бяха на изчезване. Масовите берачи бяха циганите. Те отсичаха клоните и сядаха на земята да берат. След няколко години изсякоха овошките из дъно за огрев. Сега там растат храсти и тръни. Такава е действителността в посткомунистическа България.
Весела Нова Година.

schumpov - да, това, което споделяш е беда, но за мен не е причина за отчайване. Ако тази деструктивна дейност се стоварва върху главите ни - явно е наказание или нагледно средство за това до какви лоши последици и хаос води бездуховността. Ето защо аз залагам на нашия духовен подем. В контекста на публикацията, за мен повсеместното залесяване на България от съзнателни доброволци е мощен духовен акт. Време е за духовно обновление. Време е да градим, да творим, да създаваме, да преобразяваме света и родината ни по подобие на нашите собствени нравствено-морални разбирания и ценности. Време е да подготвяме почвата за тази Промяна, която очакваме и желаем да настъпи. Трансформацията към Добро, разгръщането на положителния потенциал на българите няма да стане от раз, това е дълъг процес, в който от нас се изисква набор от качества като: последователност, твърдост и реално прилагане на добродетелите. Този дълъг и сложен процес също така е и изпитателен за нас, всички сме на изпит. И все пак, въпреки всички несгоди и огорчения не губя вяра и надежда! Нека да направим това, което е по силите ни. Щом сме водени от Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта - има смисъл, има необходимост да се работи в тази посока.

Уважаема госпожо, за да има какъвто и да е подем, трябва да се анализират и отстранят причините за падението. Ако ги виждате посочете ги, кажете как да се отстранят , подгответе почвата и тогава засаждайте каквото и да е. Бъдете жива и здрава, радвам се че живеете с надежда.

Анализът, причините и методите за справяне с падението е тема, на която се отделя внимание в този блог в най-различни публикации. Но в тази конкретна статия, негативната сфера не е предмет за анализ. Тук си поставям задачата да предложа реално изпълнима положителна идея. Още повече, че мнозина умеят да констатират падението като такова, но малцина могат да предложат добро решение.

Уважаема госпожо, уважението ми към Вас е искрено.
Вие обичате България и с цялото си сърце желаете да я превърнете в райска градина.Идеята Ви е положителна, но реалното й изпълнение е невъзможно, нито сега нито в обозримо бъдеще.
Когато идват турците, те заварили райска градина. Когато потушавали априлското въстание 500г по-късно , минавайки през розовите градини, те недоумявали защо живеещите в този рай се бунтуват. Когато идват руснаците да ни освобождават първи път, те също са изненадани от уредния живот на българите, когато ни освобождават втори път, всъщност ни ограбват и материално и духовно и петдесет години по-късно чешкият художник нарисува България като клозет. Разходете се в което и да е село на повече от 30км. от голям град и ще видите колко отчайващо грозни са селата. Колко запусната е земята. Няма ги хората които съзиждат. След пролетаризирането на населението започна лумпенизирането. Назначените за милионери ще до разграбят и доунищожат каквото е останало, а лумпенити ще оглозгот . Мъчно ми е че пиша тези неща, това са констатации. Доброто решение е - да се изчисти държавата от комунисти и комунизъм, което е толкова осъществимо колкото и Вашата идея. Бъдете жива и здрава.

Разбирам вашата гледна точна, но езотеричното тълкуване на нещата позволява по-различно осмисляне.
Тъмнината е липса на светлина. Ако сме осъзнали че принадлежим към второто понятие, а не първото - то от нас се иска да излъчим достатъчно силна и концентрирана светлина, която от своя страна ще разпръсне мрака.
Другият въпрос е, че демонични, зли проявления като турско робство и комунизъм са камшикът, с който един народ е наказван, изплаща заработена черна карма. Те са и средства за учене по трудния начин, с предоставения шанс от наличните мъчнотии и страдания да ни просветне...
Трети нюанс на този въпрос е, че самото съзнателно обединение и концентриране на групи от обществото около положителни идеи от практически приложим характер имат трансформиращо въздействие в голям мащаб.
Четвърти нюанс е, че Учителя Беинса Дуно много ясно и конкретно е заръчал как да се отнасяме със семената и костилките на плодовете.

Благодаря за добрите пожелания, бъдете здрав и жив и вие.

"Има един важен стопански въпрос: трябва ли да се вземе почин*, щото всички хълмове около селата да се залесят с плодни дървета? Да не останат голи места. Насадете ги с плодни дръвчета – круши, ябълки, сливи, орехи и пр. Също и всички шосета от двете страни да се залесят не с декоративни, а с плодни дървета. Тогава в най-скоро време България ще стане плодна градина, ще има изобилие от плодове. Значи ще има изобилна храна, понеже плодовете са важна храна.

Ето в тази насока трябва да се работи енергично. От този дух трябва да се проникне целият народ – навсякъде да се посаждат такива плодни дръвчета, които отговарят на климата, на почвата. Трябва да се има предвид кое плодно дръвче над коя височина над морското равнище вирее."

* почин – начинание, инициатива (тълковен речник).

Учителя Беинса Дуно – откъс от книгата „Извора на доброто“

Доброта

Домът, що ласкаво ме сгрява,
от много хора е граден.
Дървото, дето плод ми дава,
са посадили преди мен.

Човеци с доброта дарени,
обходили са моя свят -
издигнали са преди мене
училището, моя град.

Написал ми е някой книга.
А дреха друг ми е ушил.
Направили ми път- да стигна
до прага на приятел мил.

Запяхме песничката, дето
са сътворили преди нас.

Реших напролет под небето
да посадя
дръвче
и аз!

Георги Струмски

ДА ПОСАДИШ ДЪРВО

Какво ли е да посадиш дърво?
Държиш фиданката му, имаш суха почва,
поглеждаш коренчето, казваш си дано
да се захване, с вяра всичко почва...
А после с малка дупка и вода,
която отдалече си донесъл...
Желаеш на дървото светлина,
любов и сила, много птичи песни,
които сред простора да ечат...
Желаеш му на воля да расте,
да стане след години мощен дъб
и плодовете си обилно да даде!
Да бъде на духа ни крепък символ,
устойчив, издръжлив на всички бури.
Когато някой през дъбравата ни мине,
на дивните дървета да се чуди!

09/11/19
Антония Йорданова