Статията се явява своеобразно продължение на тази: http://www.anthrobg.net/viewtopic.php?f=308&t=1768, с поставянето на допълнителни въпроси по темата за обезпокоителните симптоми в духовните среди. Съвсем основателно е да бъде разглеждан този въпрос, тъй като залогът за нашето оцеляване е именно в духовното развитие, неотменна част от което имат самите духовни общности, явяващи се центрове за опазване, разпространение, развитие на даденото духовно учение, което самите те представляват.

Разбира се, много по-чист и обективен е начинът на усвояване на познанието директно от самите извори (източници), стига човек да е изяснил въпроса за себе си кои са те, но имайки в предвид социалната същност на човека, процесът на ученичество и самопосвещение е свързан със споделяне, съпреживяване, разпространение, изследователство, самопроверка в среда на обособена общност. Радостта от споделените ценности, тяхното укрепване, засилване и умножение; радостта от чувството на единение и живот в общ ритъм, ознаменован под общ импулс; всеобщото повдигане и проглеждане; всеобщото разпределение и реализиране на задачи; шансът всеки да допринесе за цялото според възможностите си... – това са все незаменими, велики човешки радости, святи и възвишени, когато са в името на Господ Бог Христос. Редом със социалните характеристики на човешката природа, причина за обособяването на духовните общности е самият мисионерски импулс, който е заложен в Езотеричното Християнство; при който придобитите ценни знания не се държат нито в тайна, нито за еднолично, егоестично ползване, а точно обратното; и при което да помогнеш на човек да открие Пътя е велика духовна радост; душевният копнеж да вдъхнеш Светлина, Любов, Мъдрост, Мир, възвишени подтици посредством инициативност в разпространението по правилен начин на Божествената наука, бликаща от съответните източици.

Но не бива да сме наивни, повърхностни и да падаме в капана на илюзии. Рудолф Щайнер ни предупреждава:

“Предварително се знае, че антропософията ще срещне враждебния отпор на целия външен свят. Против нея ще се изправят всички – наука, религия, култура!“
(събр. съч. 177 – 3).  

От житейски наблюдения и изучение на историята знаем, че това явление не важи само за антропософията, но и за всички останали источници на Божественото Учение – ранното Християнство и дори самият Христос, Богомило-катарското движение, Учението на Беинса Дуно..., съгласно тази закономерност, при която при надигащи се светли сили се пробуждат противодействащи тъмни сили, целящи потушаването на първите. Тук говорим за „външен враг“, което въпреки, че е сериозно изпитание, се приема по-лесно, отколкото идеята за наличие на „вътрешен враг“. Във втория случай, се задейства чувството за вина, явяващо се като едно от предпоставките за вътрешно смущение и самовъзпиране от изказване на критично мнение при установяването на налични недобри, нравствено опасни и недопустими проявления сред собствените събратя. Да, при изказването на критика винаги има вероятност да се изцапаш сам, както и да те изцапат теб, насочвайки всевъзможни остриета срещу теб, понякога дори с фантастични аргументи, въпреки най-чистите и добри изначални мотиви, защото самата специфика на въпроса е от негативната сфера, навлизайки в която, сякаш човек се спуска в мрака. И въпреки това изпитание на душата, включващо изключително тежки сблъсъци и личностни битки в отстояването на висши ценности, въпреки това, и Рудолф Щайнер, и Учителя не подминават негативната сфера – напротив – освещават я по научно-духовен начин, така, че ние да имаме възможност да разберем първопричините, първоосновите, функцията, ролята на тъмните същества и да изучим пътищата за тяхното трансформиране в добро. За да се стигне до победа над злото е необходимо да изучим качествено това, с което си имаме работа. И колкото и да не ни се иска, това зло тропа на вратата с всичка сила, кога директно, кога подмолно и завоалирано, но при всички положения даващо знак, че Великата Битка на Земята за душите на човеците отдавна е започнала. Споменавайки това, редно е и да отбележим една от специфичните характеристики на нашата епоха, в която се подготвя и предстои възцаряването на Ариман, не случайно с прозвище Лукавият: апогей, кулминация на лъжата, измамата, манипулацията от най-финен, най-изкусен, най-заплетен и завоалиран начин, поднесени чрез сух интелект, материалистична наука, псевдо-духовност; подмяна, изкривяване, изопачаване.  Наивно е да мислим, че духовните среди ще бъдат незасегнати от „набези“ на тъмните. Единственото спасение от тези набези е осъществяването на силна, нерушима връзка с Христос, която от своя страна, се състои във всекидневното укрепване на християнските ни добродетели и морални качества на личността. В името на Истината и освобождението от илюзиите, измамите, покварата и инволюционните процеси, случващи се около нас, считам, че е редно да проявим необходимата будност и смелост в това да се разграничим от вредните влияния, на които не желаем да робуваме, макар и това да означава известни жертви като отстояване на неудобни истини и поемане на свой път във Време Разделно. Апатия, духовна дрямка, както и лицемерие са във вреда. Наличието на будност, осъзнатост и честност ще проправят светлия и чист път през дебрите.      

А сега, в сбит вид най-същественото, подготовка на което бе всичко гореспоменато. Кои са признаците, които ще ни подскажат, че има сериозни проблеми за поправяне в дадената духовна общност:

-          чувство за несвобода; усещане за наложени отвън ограничения, които потискат вътрешните импулси за отстояване на тези истини и ценности, които извират дълбоко от собствената същност (Аза) и са плод на познание, опитност, интуиция и пр.;

-          подчинение на авторитет; изтъкване, възвеличаване, поставяне на пиедестал на дадена личност, определяща се като властващ над останалите лидер с позиция по-висока от останалите;

-          цензуриране; избирателно, безпринципно, субективно четене на даден духовен извор, с цел представяне само на удобни положения, истини и познание, но потулване на тези, които са неудобни, разобличаващи, предизвикващи подтик към самовъзпитание, саморегулация или поне признание за съществуването на тези положения/принципи;

-          взимане на отношение по дадени въпроси не от гледна точка на Истината, а от гледна точка на личен интерес и его, които да бъдат приоритет на мястото на първото;

-          използване на свети имена и личности като търговска марка на собствена дейност със скрити и полу-скрити нечисти прояви;

-          публично унижение, липса на търпение, уважение, желание за разбиране и вникване в думите на хората с различно мнение. Арогантното погазване на инакомислещите чрез оръжието на словото и други методи;

-          изместване на принципните положения в повдигнатия спор чрез нападки на лична основа.

Истината е ядрото на духовността. Затова е важно да споменем тънката уловка на четвърт истината - похват за осъществяване на Ариманова измама! Този прийом се използва в материалистичната наука; използва се и от личности, употребяващи кога половин, кога четвърт истина в изказа си, за да подведат и заблудят хората. И тогава горките рецепиенти! Толкова много гладуващи да чуят истината, готови да я приемат пасивно, сервирана им на половина и на четвъртина, без да осъзнават, че попадат в мрежата на манипулация по този начин! Защото отвъд четвъртината е другият зловреден пълнеж, с който обаче те се съгласяват доброволно! Покъртителен е броят на хората, съгласни да приемат половин/четвърт истина от някой "по-високопоставен", при това затваряйки си очите за наличните примери на безпринципност!
Думи на д-р Рудолф Щайнер:

"Неговото въплъщение без съмнение ще се случи и тази липса на проникновение ще му даде възможност да го подготви триумфално. Такива средства могат да бъдат използвани от Ариман за известен тип хора. Но има и друг тип – всъщност двата често са смесени в една личност – та този тип също, от друга страна, дава на Ариман лесен начин за успех. Житейски факт е, че пълните грешки не са толкова вредни, колкото полуистините или четвърт истините. Пълните грешки бързо се забелязват, докато полуистините и четвърт истините заблуждават хората. Те живеят с тях, като тези частични истини стават част от живота им и причиняват най-ужасяващи отклонения.

Днес има хора, които не осъзнават колко едностранчив е Галилео-Коперниковият мироглед, или поне такива, които не виждат неговия илюзорен характер или ги мързи да го проучат. Както отбелязах, подобен мироглед е нецелесъобразен. Но има и хора, всъщност безброй хора, които виждат дадена полуистина – да речем, една много значителна полуистина – и не поставят въпроса доколко е оправдана дори като хипотеза. Колкото и странно да изглежда на мнозина, също толкова едностранчиво е да се гледа на света само през очите на Евангелието и да се отхвърля всяко друго търсене на истинската реалност. Евангелието беше дадено за онези, които живееха в първите векове след Христа и да се вярва, че днес Евангелието може да даде цялото християнство, е просто една полуистина. Това е една друга полугрешка, която заблуждава хората и така предлага на Ариман най-доброто средство за постигане на целите му и за триумфа на неговото въплъщение."
(“Аримановата измама” – лекция пред членовете на Антропософското общество, състояла се на 27 октомври 1919 година в Цюрих, Швейцария).

Относно последните два аспекта (посочени с тире по-горе), искам да повдигна въпроса за нанасянето на душевни травми посредством публични оскърбления, и то изказани от „висока, много висока“ трибуна към човек, в когото агресорът открива свой опонент. Нещата се опорочават до толкова, че дори и да успее даденият обект на нападки да превъзмогне и прости за нанесените рани, доближавайки се до този извор – винаги ще му нагарча, ще знае, че дори и при наличие на добро съдържание, в тази вода има нечисти примеси. Добавете дори съвсем малко отрова в най-чистата планинска вода – и тя вече не е годна за употреба, замърсена е; наличието на добър и ценен компонент в нея не я изчиства и не я прави вода за пиене. Тук филтрите, които трябва да се включат за спасение на положението са: или покаяние с последващо лично изправяне от страна на извършителя, или решаването на дилема от страна на реципиента. Вторият ще трябва да прецени дали има достатъчно добри свои собствени филтри, които да помогнат ако не за пречистването на тази помътнена вода, то поне за отсяването на токсините от чистото съдържание на сместа. Другият вариант е да бяга надалеч и нависоко в поиск да пие вода от действително чист извор!

Допълнително, преглагам следната публикация, която разкрива идеята за самотата на човека, остояващ неукрасената истина, срещу когото е цялото човечество, от една страна и силата на групите по интерес с присъщата им пристрасност (и набираща сила на водача им), от друга страна, както и въпросът за съпътстваащото изкривяване и поругаване на истината: http://radoykova.blog.bg/drugi/2019/08/15/.1670500
 

Желая да припомня думите на Рудолф Щайнер: „Вие знаете, скъпи мои приятели, че нашият физически свят граничи с един друг, свръхсетивен свят. И никога досега намесата на този свръхсетивен, метафизичен свят в нашия видим физически свят не е била така интензивна, както днес. Само че хората не забелязват нищо, те изобщо не забелязват колко ужасно е да се погуби една човешка душа.“
(събр. съч. 177 – 1).

В този ред на мисли, бих добавила и колко ужасни са кармичните последици, след допускането на конфликт. Четейки следния цитат от Словото на Учителя Беинса Дуно, разбираме за тази колосална лична отговорност към другите човешки същества и тежките кармични обременености, в които може човек да се забърка:
 

„Някой казва: „Аз съм окултен ученик." Лесно е да се каже, че си окултен ученик, но имаш ли качествата на този ученик? Окултният ученик трябва да има гръбнак, по-силен от този на слона, за да издържа, да понася трудностите и мъчнотиите в живота. Издръжливостта е качество, което постоянно се развива. Ако искате да бъдете ученици, да влезете в Школата на Бялото Братство, трябва да ликвидирате със стария живот. Старият живот има ред прояви, от които човек трябва да се освободи. За пример някой казва: „Аз не мога да търпя еди-кого си." Едно трябва да знаете: докато не уредите правилно сметките си с това лице, вие никога няма да се освободите от него. И на онзи свят да отидете, той ще бъде първият човек, който ще ви срещне, ще ви попречи да вървите напред. Каквито неуредени сметки имате, изплатете ги още тук. Достатъчно е да имате само една неуредена сметка, за да не можете крачка нагоре да поемете. Това е изказано в Писанието със следния стих: „Който не се отрече от себе си, той не може да бъде мой ученик." Самоотричането е велика наука. Щом бъде готов човек да се отрече от себе си, той ще каже: „Господи, отсега нататък да бъде Твоята воля!" Себеотричането подразбира скъсване на всички стари, неправилни връзки с хората и създаване на нови, любовни връзки, които почиват на законите на любовта, мъдростта и истината.

Казвате: Този човек ми изгори сърцето. – Как горите тук, не зная, но помирете се с този човек, докато сте на земята, за да не горите на онзи свят. Страшен е огънят на земята, но по-страшен е огънят в онзи свят. Казано е в Писанието: „Примири се с неприятеля си, докато си на път, за да не би той да те предаде на съдника, а съдникът на слугата си да те затвори, докато не дадеш последния си кондрант". И в рая да си, и в затвора да си, неприятелят ти пръв ще те срещне. Слугата, на когото съдникът те предаде, ще бъде този, когото ти не обичаш. Щом влезеш в ръцете му, той ще те измъчва, както иска. Ако влезеш в рая, той и там ще те намери и ще каже: „Понеже си станал голям човек, аз ще дойда да прислужвам."

И тъй вие трябва да се освободите от мисълта, че и без да се примирите с хората, можете да влезете в Царството Божие. И затова казвате: „Господ не можа ли да създаде света по друг начин?" Господ е създал света много добре и ние трябва да изпълним волята Му, както Той иска. За никого не се правят изключения, за никого няма привилегии. Ние трябва да изпълним Божия закон не по буквата на нещата, но по дух. Строг е този закон. Когато дойде слугата на съдника, вие трябва да бъдете готови да се отречете от себе си, да приложите закона на любовта. Казвате: „Готов съм да дам всичкото си имане, само да се освободя от този слуга." Не, и това няма да ви спаси. Всичко можете да дадете, но едно е важно: да възлюбите този слуга! Казано е в Писанието: „Любете враговете си!" Щом възлюбите врага си, Божията воля ще бъде закон за вас. Тогава ще придобиете ново просветление правилно да разбирате Божиите пътища. Иначе и по десет пъти на ден да се молите, Бог няма да измени закона си за своите своенравни деца и ученици. Който изпълни и приложи Божия закон, той ще получи голямо благословение."
(„Най-голямото веселие и най-малката радост“ - пета лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 20 октомври 1926 г., София). 

Разбира се че един одухотворен човек никога не би желал да бъде забъркван в конфликтна разправа. Но ако се стигне все пак до тук, утеха носи мисълта за неговото принципно отстояване на нещата в името на святата Истина и Правда и в никакъв случай не поради личен интерес/его; самоопазването от употреба на лоши епитети, защото никое същество не бива да бъде обиждано и последици за себе си ще носи този, който си позволява да заплюе Бога в ближния; извличането на поука, изводи, разкриване на нови, неизвестни в друга светлина и ситуация истини; развиването на положителни лични качества като търпение, самообладание, благост, доброжелателност дори и при най-отчайващи изблици на агресия от отсрещната страна. За жалост, понякога чак след излагане на директни и откровени аргументи, човек може да научи неща за нападателя си, за които дори не би подозирал! Излизат наяве скрити до този момент характеристики на личността, които не биха се изяснили в ситуация на мълчание, неискреност и догадки без диалог, поради страх от наличието на съпротивление. Но който изучава и се стреми да прилага Божественото Учение - няма от какво да се страхува.

Тъй като Доброто винаги е по-силно, дори и в тази мъчителна ситуация, на преден план идват съзидателните сили: скъсването на старите окови и илюзии, самоорганизацията, инициативността, творчеството и личният принос на свободно, независимо поле. Самото докосване до мрака дава огромен душевен копнеж и тласък към противоположното на това – Светлината, Хармонията, Любовта, Мъдростта, чувството на Благоговение и на единство с Бог. Затваря се една врата, но след това идва освобождението от ненужното и отварянето на нови, чудни хоризонти, на които човек преди не е обръщал внимание! След тази опитност с контрастен и горчив привкус, духовният изследовател ще помъдрее, ще се кали и ще копнее още по-силно за духовно озарение и Божествена светлина.             
                  






Автор: Юлия Радойкова

Това, което излиза през нощта, астралното тяло, е така орга­низирано, че е зависимо от нервната система. Когато е извън нея, то не е на правилното място. Тогава то също трябва да бъде обгрижено от по-висши светове, трябва с него да се съе­динят висши, закрилящи го духове. Също и от тях може да се откъсне нещо чрез човешката душевна дейност, посредством своеобразни душевни процеси, като върху човешкото съще­ство действаме по начин, който можем да означим с думите: да дадем погрешен съвет на някого, да натрапим погрешен съвет, да си изградим предразсъдъци, които не са достатъчно осно­вателни, да придумаме човека и така да притиснем душата му против неговото съгласие, да упражним натиск и принудим към определено убеждение, което сами следваме фанатично.

Ако така се действа от човек на човек, тогава през ноща в астралното тяло оставя въздействие, което изолира от висши­те същества определени същности, които причисляваме към съсловието на демоните.

Те се създават по описания начин чрез това, че хората не общуват с нагласата, която можем да изразим с думите: «Аз искам да кажа на другия какво мисля, но дали той ще се съгла­си, е негова работа!» Стотици демони се създават на игралната маса, при срещи, които в немските области се наричат «мъжки вечери», при събиране на кафе, където рядко цари убеждение­то, идващо от вътрешна толерантност, където господства вся­ко убеждение, при което отделният човек казва: «Не си ли на моето мнение, тогава си глупак.» Тези въздействия от душа на душа създават демони в най-висока степен. Така от човешки­те тела буквално изкачат духовни същества, които оживяват духовния свят. И всички тези същества – фантоми, призраци и демони – отново въздействат обратно върху хората. Кога­то в нашето обкръжение се разпространява епидемично един или друг предразсъдък, една или друга безразсъдна мода, те са създадените от хората демони, задържащи напредъка! Чо­векът винаги е обхванат от кръжащите около него същества, които той е създал.

Рудолф Щайнер, с.съч. 98

"По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си "Аз" и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях."

~ из "Любов", Елиф Шафак ~

Щайнер:

"Ариманическите духове искат най-силно да използват точно това време, понеже хората са така силно завладени от обзелата ги интелигентна същност, понеже хората са невероятно умни. Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек! Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората. А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман. И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви ВСЕЛЕН в човешка форма. Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като писател. И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго живота с поглед, ще се касае и в този случай да не изпада в положението да не разпознава нещата.

Защо каква полза има, мои мили приятели, ако някой издаде някъде една книга и написва своето име върху нея, а всъщност той съвсем не е авторът? Тогава истинският автор бива припознат за един друг. Ако Ариман е автор на някаква книга, как би могло да бъде от полза, ако считаме за автор някой човек, а всъщност Ариман е този, който чрез своята блестяща дарба така се проявява във всичко, че може да се отъждестви със стила на един човек! Как това може да бъде за благото на хората, ако Ариман е писателят и хората смесват неговите произведения с човешко творчество? Да усвои човек в тази област способността да различава нещата, това е безусловно необходимо, мои мили приятели." (GA 237)

"Но сайтовете не са просто лоши сайтове, зад тях стои нечистота и лъжа, така съчетани, че да направят емоционален капан, в който човек лесно да падне. А падането обикновено става с ниски чувства – на яд, на гняв, на безсилие, на изобличение, на злорадство и агресия. Такива са чувствата и емоциите, към които се прицелват тези сайтове. Жълти ги наричаме, но реално са черни. Гръмките скандални заглавия се обръщат към страховете в човек, към тъмната страна, с нея работят тези емоционални вампири. Те търсят нея, за да я извикат в човек. И като успеят – те вече са си свършили работата – примаменият читател вече е заразен и вероятно ще предаде заразата на поне още няколко души (дори и на свои приятели).

Тези сайтове се хранят със зараза. Или по-точно не сайтовете, защото зад тях стоят хора, а зад тези хора стоят други сили, които се хранят с пръсканата зараза. Това са отрицателни сили, които имат за цел да ограбват човешкото. Те успяват! Тези демонични сили успяват да увлекат голям брой хора – необразовани в различаването. Капанът е коварен и така близко – на едно скролване разстояние или на един клик."

Цялата статия тук:
zdravjivot/28823/новите-емоционални-вампири/

Много хора, особено невежите хора, искат да те накажат, че казваш истината, че си прав, че си себе си. Никога не се извинявайте, че сте прави или че изпреварвате с години своето време. Ако сте прави и го знаете, говорете смело.

Лесно е да си в тълпата, но се изисква смелост да си сам.

Когато говорим за съвест, законите на мнозинството нямат място.

Едно „Не“, прошепнато с най-дълбоко убеждение, е по-добро и по-велико от едно „Да“, казано, за да гали ушите, или по-лошо: за да се избегнат неприятности.

Те не могат да отнемат самоуважението ни, ако не им го дадем.

Самоуважението [личното достойнство] не познава изключения.

Никой не може да ме нарани без мое позволение.

Първо те игнорират, после ти се присмиват, после те нападат и накрая печелиш.

Не мога да си представя по-голяма загуба от загубата на собственото човешко достойнство.

Смелият човек би предпочел смъртта пред отказа от човешкото си достойнство.

Винаги за мен е било загадка, как хората могат да се чувстват благородни заради унижението на други човешки същества.

~ Махатма Ганди

"Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смъртта или в живота, бъди Ти всякога светлия Венец за моя дух“."

Беинса Дуно

Препрочитайки Станислав Стратиев

Защо нямаме Шекспир

Българинът не признава диалога. Тази форма отсъства от всички сфери на живота му. Нескончаеми монолози, последвани от бурни ръкопляскания. И обесване на противната страна. Това е българският диалог. Той въобще не дава думата на другия. Не го и изслушва. Слуша го, но не го чува. През това време му крои мярката. Той нито за миг не допуска, че и някой друг може да е прав. Българският диалог са всъщност два огромни монолога, които завършват с прочутата фраза :"Като не щеш мира, на ти секира!" И със самата секира.
Ние въобще не можем да си представим, че e възможно да се води спокойно разговор, в който да се отстояват три или четири гледни точки и разговорът да свърши нормално. Тоест само със средни телесни повреди. Ако някой се опита да отстоява своето, а не нашето мнение, ние пием вино от черепа му. Това ни е диалогът. Монологичната форма е единствената форма, която властва на Балканите. Неслучайно големите драматурзи тук са рядкост. А Шекспир просто няма. И няма и да има. Затова, ако има нещо гнило, то е в Дания. А тук всичко е свежо и прясно. Затова и крал Лир полудява там, а тук властва щастливо и носи кърпените си чорапи до дълбока старост. Затова Хамлет там се съмнява, а тук вярва безрезервно. Затова и Ричард там дава кралството за един кон, а тука даваме кон за кокошка.
По същата причина тука удушаваме всичко - без разлика дали е Дездемона, или не, стига да е прекрасно и различно от нас.
"Мотиви за кларинет", 1997 г.

"Една душа, ко­ято е ос­та­на­ла без ин­те­рес за об­що­чо­веш­ко­то и ко­ято въп­ре­ки то­ва би ми­на­ла през ед­но езо­те­рич­но развитие, та­ка­ва ед­на ду­ша би чув­с­т­ву­ва­ло все по­ве­че и по­ве­че се­бе си ка­то един товар, ка­то ед­но бреме. Една ду­ша например, ко­ято мо­же да вър­ви през све­та без със­т­ра­да­ние и без да из­пит­ва ра­дост за това, ко­ето ед­на друга ду­ша мо­же да из­пит­ва ка­то ра­дост или ка­то страдание, ед­на та­ка­ва душа, ко­ято не мо­же доб­ре да се по­то­пи в ду­ши­те на дру­ги­те хора, ко­ято не мо­же да се пре­не­се добре в ду­ши­те на дру­гите хора, ед­на та­ка­ва ду­ша чувствува, ко­га­то нап­ред­ва в езоте­рич­но­то развитие, са­ма­та се­бе си ка­то бреме. Тя вла­чи се­бе си ка­то ед­на го­ля­ма те­жест ко­га­то ми­на­ва през ед­но езо­те­рич­но развитие, но е ос­та­на­ла без­раз­лич­но към стра­да­ни­ята и ра­дос­ти­те на хората. И мо­жем да бъ­дем сигурни, че езо­те­рич­но­то раз­ви­тие ос­та­ва не­що външно, за­ся­га­що са­мо ума, че сме при­ели ду­хов­но­то ка­то съ­дър­жа­ни­ето на ед­на гот­вар­с­ка кни­га или на ед­на външ­на наука, ако не из­пит­ва­ме то­ва чувство, ако не чув­с­т­ву­ва­ме се­бе си ка­то един товар, ка­то ед­но бре­ме в на­ше­то езоте­рич­но развитие, ко­га­то не сме раз­ви­ли съ­щев­ре­мен­но ед­но съ­чув­с­т­ву­ва­що сърце за вся­ко чо­веш­ко стра­да­ние и за вся­ка чо­веш­ка радост. Ето за­що е мно­го добре, ако през вре­ме на на­ше­то окул­т­но раз­ви­тие сме раз­ши­ри­ли на­ши­те чо­веш­ки интереси, и ня­ма ни­що по­-ло­шо от това, ако през вре­ме на нап­ред­ва­що­то езо­те­рич­но раз­ви­тие не сме ус­во­или раз­би­ра­не за все­ки вид чо­веш­ко чув­с­т­ву­ва­не и чо­веш­ко усеща­не и чо­веш­ки живот. Естествено то­ва съв­сем не оп­рав­да­ва прин­ци­па - тряб­ва от­но­во да го под­чер­та­ем -, че тряб­ва да ми­на­ва­ме без­к­ри­тич­но пок­рай вся­ка неправда по от­но­ше­ние на света.

Обаче то обус­ла­вя друго: до­ка­то пре­ди сво­ето езо­те­рич­но раз­ви­тие чо­век мо­же да из­пит­ва оп­ре­де­ле­на ра­дост да уко­ря­ва ня­коя чо­веш­ка грешка, в те­че­ние на езо­те­рич­но­то раз­ви­тие той прес­та­ва всъщ­ност на­пъл­но да из­пит­ва та­ка­ва ра­дост да уко­ря­ва един човек. Кой не поз­на­ва във вът­реш­ния жи­вот подигравателните, ко­ито та­ка на дра­го сър­це кри­ти­ку­ват греш­ки­те на дру­ги­те хора. Не че тряб­ва да прес­та­не под­хо­дя­що­то съж­де­ние вър­ху чо­веш­ки­те грешки, не че тряб­ва да заб­ра­ним при всич­ки об­с­то­ятел­с­т­ва - да ре­чем - ед­но та­ко­ва дело, как­во­то Еразъм от Ротердам из­вър­ши със сво­ята кни­га "Възхвала на глупостта". Не, мо­же да ос­та­не напъл­но оп­рав­да­но да бъ­дем ос­т­ри и про­ни­ца­тел­ни по от­но­ше­ние на грешките, ко­ито ста­ват в света, оба­че кой­то ми­на­ва през ед­но езо­те­рич­но развитие, при не­го е така, че все­ки укор, вся­ко порицание, ко­ето той тряб­ва да про­из­не­се или да пос­та­ви в действие, му при­чи­ня­ва болка, ко­ято на­рас­т­ва все по­ве­че и повече. И стра­да­ни­ето из­пи­та­но от това, че тряб­ва да порицава, то е нещо, ко­ето мо­же да се яви съ­що ка­то един ба­ро­ме­тър на езо­те­рич­но­то развитие. Колкото по­ве­че чо­век из­пит­ва радост, ко­га­то тряб­ва да уко­ря­ва някого, или да намира, че това, ко­ето ста­ва в света, е смешно, тол­ко­ва по­-мал­ко той е уз­рял да напредва. И чо­век тряб­ва да до­бие пос­те­пен­но един вид чув­с­т­во за това, че в не­го все по­ве­че се раз­ви­ва един живот, кой­то го ка­ра да гле­да на глу­пос­ти­те и греш­ките на све­та с ед­но критично око и с ед­но из­пъл­не­но със съл­зи око, с ед­но мок­ро и с ед­но су­хо око. Това вът­реш­но разчленяване, то­ва до­би­ва­не на по­-го­ля­ма не­за­ви­си­мост от това, ко­ето по­-ра­но е би­ло смесено, то е свър­за­но с промяната, ко­ято етер­но­то тя­ло на чо­ве­ка изпитва. "

Рудолф Щайнер, с.съч. 145

"Ние трябва да се чувстваме отговорни дори и за всяка отделна дума, която изговаряме. Преди всичко да се чувстваме отговорни да проверяваме всяка изречена дума, за да можем да я защитим като истина. Защото неправдивите изказвания, дори и да са, така да се каже, плод на добра воля, са нещо, което действа разрушително в едно окултно движение. Относно това не бива да има заблуждения, а да цари пълна яснота. Значение има обективната истина, а не намеренията, защото човек много често ги обявява твърде лесно. И едно от главните задължения на езотеричния ученик е да се чувства длъжен не само да казва това, което вярва, че е истина, но и да се чувства задължен да проверява дали това, което казва, действително е обективна истина. Защото, само ако в смисъла на обективната истина служим на божествено-духовните власти, чиито сили преминават като червена нишка през Школата, ние ще можем да преодолеем всички трудности, които ще се изправят пред антропософията."

Рудолф Щайнер, с.съч. 270

"Сега, всички вие трябва да имате един определен идеал за живота; вие трябва да знаете в какво седи същността на този живот. Кога се уронва престижът на някой човек? – Престижът на човека се уронва, когато някой му каже една лъжа. Когато някой човек ви говори Истината, какъвто език и да държи, този човек повдига вашия престиж. Мнозина от вас се боите да кажете Истината. Не, когато говорите Истината, вие трябва да бъдете смели! Когато говорите Истината, не ви трябват много философии; не мислете какви ще бъдат последствията, смели бъдете! Когато ще изказвате вашите лични мнения, бъдете крайно предпазливи! Говорите ли Истината, абсолютно не се бойте! Казвайте Истината, тя ще се погрижи за себе си. Ще правите разлика между Истината и вашето убеждение. Тия разграничения са потребни при сегашното ви развитие. Ако не ги вземете под съображение, няма да се мине дълго време и вие ще се намерите в задънена улица, която турците наричат „чакмак-сокак“ – сляпа улица. Попаднете ли в такава улица ще трябва да се връщате назад. Вие трябва да турите в живота си една здрава основа, върху която да се развива знанието, което сега придобивате. Кое знание? – Това знание, което ще ви ползва не само през този живот, но и през бъдещите векове на вашите съществувания. Ако придобиете знание, което ще ви ползва само през този живот, вие ще бъдете една посредствена личност в живота. Такова преходно знание е потребно само за забавление, но всеки от вас трябва да има в живота си една положителна идея, към която вечно да се стреми."

6 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 18.Х1.1923 г. в гр. София

«Что может произойти с человеком, чьё внутреннее, пребывает в равновесии? Кто
может нанести оскорбление или возмутить того, кто покоится в великом? Какие
удары судьбы могут потрясти сознание, преданное вечности?»

Гмелин

"И не забывайте при этом одного. То, что может поднять человека выше всего, что может привести его к самым прекрасным, самым светлым вершинам в мире, в наибольшей мере подвержено опасности впадения в заблуждение."

Р.Щ. 11 април 1912 г. GА 158.

относно този вид мистици, които навлизат в дълбините на духовната наука зле водени и тъй като на този етап те не са изпълнени с Христос вътрешно, заниманията им в тази област отключват силният глас на себичния им Аз, зад който се крие низше същество, въпреки претенциите (най-вече на външен план - за пред хората) за развиване на най-висшия член на Аза:
"Помислете например за Майстер Екхарт, средновековният мистик. Той бе такъв, който нямаше водач или учител, какъвто имаха кандидатите в древните Мистерии на Озирис и Изис. Спускането в неговото вътрешно същество щеше да бъде изпълнено с големи опасности за него, ако той упорстваше отвъд определена степен в тези усилия да извърши вътрешно задълбочаване по свой собствен начин. В определен момент той едва можеше да бяга от претенциите на своя Аз. Защото опасността при това спускане във вътрешната човешка природа е, че Азът може да отстоява себе си от свои собствени себични цели. Могат да се правят дълги речи за намирането на Бога вътре. Но хората, говорещи в този дух, обикновено не са направили истински напредък. Ако бяха, те неминуемо щяха да открият, че себичният Аз отстоява себе си със страшна сила. Често може да се открие, че такива хора, когато следват обичайните практики в живота, са добри и благоприлични характери, но веднага щом практикуват мистично задълбочаване и игнорират влиянията отвън, вътрешната им същност се налага. Ако образованието дотогава ги е направило такива да желаят да говорят истината, може да се случи така, че веднага щом техният себичен Аз отстоява исканията си, те започват да лъжат в изобилие; те тайно стават по-силно себични от останалите. Такива следи често могат да се наблюдават при мистици, които са били зле водени, които обичат постоянно да говорят за нуждата да намерят "висшия човек" в себе си. В такива случаи обаче, това не е "по-висш човек", а същество, нисше дори по общоприетите стандарти. На всеки един подобава да защитава себе си от претенциите, направени от собствения му себичен Аз

Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса.
И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.
Съучаствувай в страданията като добър войник Исус Христов. (...)
Вярно е това слово; "Защото ако сме умрели с Него, то ще и да живеем с Него;
Ако устоим, то ще и да царуваме с Него; ако се отричаме от Него, и той ще се отрече от нас; ако сме неверни, Той верен остава; защото не може да се отрече от Себе Си".
Това им напомнювай и заръчвай им пред Господа да не влизат в препирни за дребнавости, което никак не ползува, а е за развращаване на слушателите.
Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.
А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие, и учението на такива ще разяжда като живеница; от които са Именей и Филет, които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои.
Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата.
А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена.
Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.
Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира.
А отричай се от глупавите и просташките разисквания, като знаеш, че пораждат крамоли. А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив; с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат БВ